Тя пак е с вкус на шоколад
и капка мляко.
Аз целия съм зверски глад.
И пред фиаско.
Убива ме за кой ли път,
така, небрежно.
Трепери знойната ѝ плът
и неизбежно
у мен простенва ураган.
И гняв, и болка
редуват се… Красив капан
е тя… Доколко
у нея бурята е шанс…
Облизвам устни.
Страстта ѝ е с горещ нюанс
и три секунди
делят ни – сякаш рай и ад
премерват сили.
Защото тя е шоколад
… и щипка чили.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Петя, много е висока оценката ти. Този малък стих е и един експеримент заради формата и ритъма. Благодаря ти за думите.