Позволих си сега, когато те няма,
да те нарека ''слънце'' на моя живот,
че наранената душа е няма,
от болката тъпа - да страда до гроб.
''Обичам те'' - каза ми и замина далече,
обичах те, да... ала беше съдба,
мечтата най-смела за мене ти беше,
изгубих те, да, и боли от това...
Беше отдавна - случайно те срещнах,
в мечтите далечни, а после в съня,
ръце аз протегнах, към теб се затичах,
но ме отблъсна... а беше... съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация