tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
28.11.2017 г., 22:48 ч.  

Щастие 

  Поезия » Любовна
558 3 17

/посветено на хората с увреждания/

 

Пак вали. Късна есен настана.
Сняг посипа треви, дървеса,
като в приказка, с бяла премяна
земята засла с пелена.
Леден вятър извива си песни
и навява на преспи студа,
но в градче едно, с улички тесни,
двама влюбени сбъдват мечта. 
Тя, момиче, по-крехко от птиче,
със отрязани рано крила,
той, мечтаният рицар лиричен,
исполин, невидял светлина.
Чурулика му тя най-щастливо,
със дъха си снежинки топи,
той протегнал ръце обичливи
зад каляската нейна лети.
И пъртина проправя за двама,
за да стане мечтата съдба,
та безкрилната, негова дама,
да му бъде очи в любовта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??