Животът ми бе светъл като лято, не съм се молила на никого за нищо, но любовта пристигна с пролетния вятър и вярата в душата ми разнищи. И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си, по мъничко завиждах, но все пак бях добра. Под грешното и свято черно расо на нощта открих една искра. Не мога да повярвам, че намерих това, което търсих много дни. Сега живота в щастие измервам и виждам все добрите му страни. Щастлива съм, че истински обичам. Дори и вятърът не е чак толкоз лош, щом заедно към щастието тичаме и заедно мечтаем всяка нощ.
Благодаря ви, приятели! Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че последните три стихотворения са писани преди двадесет години.Направих си нещо като експеримент - исках да видя дали си личи - за тези, които ме четат редовно - кое е писано наскоро и кое преди години, когато още бях по-млада и по-глупава. Но явно не съм се променила много и се радвам, че ви харесват.
Сега живота в щастие измервам
и виждам все добрите му страни.
Щастлива съм, че истински обичам.
Дори и вятърът не е чак толкоз лош
Хареса ми стихът ти!
Любовта ни прави по- добри!
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави