ЩАСТИЕ НАМИРАМ

Какво е щастие? - Не ме научи никой.
От книгите прочетени - не разбрах.
До дъното на душата ми прониквай!
Сълза в леда кристален там... аз бях!

В обич илюзорна... в изгрев го мечтаех.
След залез облачен оставах без сърце.
Образ на клоун в театъра живот играех.
Вечер свалях маската от своето лице.

Събирах семенца от всички видове,
дано с цвете някое любов да случа.
Трохи в полата ми - житейски мигове
останали, клекнало до мене гладно куче,

благодарно, до една с езика си облиза.
Галеше слуха ми песента на птица,
докоснала сърцето под бялата ми риза,
но кацна до любима на опънатата жица.

Корабът не спря на моето пристанище.
Гарата, отдавна замлъкнала, се срина.
Страхувам се дори да доближа летище -
с късмета ми не искам други да умира.

Седя сама между четири опушени стени.
Сухи цветенца от хербарии събирам.
Две ме гледат със живи, светнали очи. -
Щастието в тях... децата си... намирам!

26 01 2017