Понякога за малко съм щастлива,
тогава усмихвам се, хей така и без причина,
тогава душата ми полита,
а залезът красив ми дава нова сила...
Но в повечето случаи, душата в мене плаче
и нищо, че в очите ми сълзите липсват,
душата страда, и в сълзи се облива
за децата гладни по света,
за възрастните принудени да просят,
въпреки, че дали са младостта и труда си
за нашата страна...
Душата ми плаче за майката природа, ...