Щастлива съм
Щастлива съм от долно лицемерие,
дори и късно да го уловя.
Изчерпи ли ми се търпение,
изтривам те от мисълта.
Щастлива съм, когато ме отричаш
и показваш даже среден пръст.
Разбирам, че не мога да обичам,
щом носиш по-различен кръст.
Щастлива съм от обичта, показана
без бариери и без страх.
Заклевам се, че няма да погазя я,
ще съм готова и на грях.
Нещастна съм, когато не разбирам
и мислите не мога да чета.
Но човека щом успея да сортирам,
подреден остава ми света.
© Ани Виделова Всички права запазени