24.01.2007 г., 2:32 ч.

Щастливи са невежите 

  Поезия
942 0 16

Ветровете гонят

дъждовете,

затова все на криво вали ми в очите.

Истината винаги остава

на края,

на дъното

на чашата,

горчиво изпита.

Думите в апострофи

се отнасят за мене.

Сълзите ми винаги са кървави.

Преди да заплача -

дера си страните.

Душата от омерзение трепери,

а не защото и е студено.

Изпих си пиенето.

Облизах чашата.

Отвътре.

Благодаря!

Не ми предлагай друга:

и тази стига ми,

за да знам -

щастливи са невежите.

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??