Аз съм пристан за кораби-грешници.
Ти - открито море за смелчаги.
Аз съм бурен в градина на вещици
и съм хикс от преплетени шпаги.
Ти си белег на още живееща рана;
луда мисъл за образовани хора;
заложник в затвор без охрана;
шумно излитаща в празното сова.
Ти си звук за ушите на глухия;
първата дума на дъщеря ми;
звезден прах по очите на бухали;
огнена сянкостена в пещерата.
Ние сме нощна прищявка -
будим слънце, забулено с нощница.
С много гъдел от бебе-щипалка,
носим завист на всички доносници.
Ние сме мощна красива зигота
по време на златно сечение;
и сме и Богородичното успение,
и преносният смисъл на Господ.
30-31.07.2009г.