Ще ме мразиш. Дори ще ругаеш
моя род до десето коляно.
Във сърцето си с нож ще дълбаеш
да изчезна от там. Отначало
ще поискаш животът да почне.
Наште пътища ден да не среща.
Ще мълчиш, щом ме видиш. Нарочно.
Безразличен и груб да изглеждаш.
Ще се тровиш с болезнена ревност.
Ще извръщаш встрани своя поглед.
Ще боли да ти бъда потребност.
Ще те дразнят тревите на пролет,
по които сме стъпвали. Важен,
сляп от гордост, ти мен ще отричаш...
За да скриеш от себе си даже,
че до смърт, че до смърт ме обичаш.
© Васка Мадарова Всички права запазени