Ще се слея жадно със тревата,
със зеленото и младостта.
Ще покрия с шапка самотата,
ще се къпя в капки тишина.
Ще отпия глътка от росата,
ще замерям облаците с вик.
Ще я хвана в мрежите – Луната,
за да зърна яркия и́ лик.
Ще се вгледам вечно в Хоризонта,
ще се скрия в пяна на вълна.
Ще разкъсам с нокти всяка болка,
ще израсна – дух и светлина!
© Данаил Таков Всички права запазени