Днес никой за нищо не мож' е подготвен.
Животът те стиска с едната ръка -
отпуска захвата, но другата дебне
и трудно е просто да вдигнеш глава.
Човекът е малка и гола душица,
щом срещне Човека, той търси опора...
Недей да поглеждаш на мен като прелетна птица!
Щом дойда до теб, ще ти бъда опора.
Ще давам и търся усмивките вечни.
Ще бъда душата, изпълваща цял те.
Ще бъда до теб без задръжки и пречки.
Ще бъда без облаци простора безкраен...
© Диана Бунева Всички права запазени