***
Ако се спускат
по баира...
насред пътя...
угасналите вихри на съня...
ще зная ли кога да ги упътя?
Ще мога ли да викам от брега?
И пак ако притихна...
да ме няма...
пред дверите
на чужда самота...
ще бъда ли без Вярата голяма?
Ще мога ли безсолно да соля?
Ако изстина като слама...
обгорена...
ако в мастило пак се разтопя...
ще бъда ли частицата Вселена,
която те намери под дъжда?
A в теб съм топло-светеща...
смирена...
И в тебе ме прегърна Любовта!
Ще бъда ли?
И не че съм студена...
Обичам те...
дори да те боля!
© Арлина Всички права запазени