Разтварям шепи да приема есента
от много слънце и от нежност натежала.
Преви лозата сладък плод налят,
в душата ми разцъфна цвете бяло...
Напук на всичките сълзи,
напук на болката,
горчилката...
Напук на зимата,
...и все едно кога ще дойде тя!
Ще бъде утро!
И ще бъде светло!
Ще бъде... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация