Когато някога очите си отвориш,
когато някой ден успееш да прогледнеш,
тогава ще е вече късно!
Очите ми ще са от плач пресъхнали,
душата ми ще бъде вече пуста,
а сърцето - празно и към теб истинало.
Болката ще бъде в лед скована,
спомените ще са просто стара рана,
а любовта... любовта отдавна ще я няма!
© Елена Божинова Всички права запазени