Когато те няма,
обичам
да се въргалям,
гола,
в неоправеното ти легло
и разхвърляните ти мисли,
голи,
да полепват
по тялото ми,
да се просмукват
в кожата ми,
да се намират с моите
и заедно
да повеждат ръцете ми
натам,
където и двамата желаем
да се изгубим
в дълбокото
усещане
един за друг.
Когато се завърнеш,
ще откриеш мислите си
споделени,
леглото си
поделено,
и мислите ми,
с които никога
няма
да ти е подредено.
Но ще бъде просто,
като голотата
на чувствата ни.
© Надежда Тошкова Всички права запазени