Ще тръгнеш, знам, не беше изненада,
ще минеш там, далеч зад океана.
Часовникът нахално ще тиктака,
отброявайки секунди от безкрая.
Но наивно в сънищата ще те викам
и в шума на морските вълни,
ще чуя, знам, нежната балада,
разказа за две съдби.
Сред звездите блясъка ще търся
на двете влюбени очи,
дори далеч през океана
сърцето не губи ритъма, помни!
Заглъхне ли часовникът, спре ли да ехти,
то мигом пулсът ще се ускори.
Любовта се е научила да чака,
от километрите стени да не строи!
И не е разстоянието раздяла,
не се превръщат мечтите ми във блян...
ще обиколя земята цяла,
да не би в очите ми да плува свян?
Ще те чакам и в снежната студена зима,
ще те чакам да се върнеш с летните лъчи,
ще те чакам дори листата да закапят,
ще те чакам да се върнеш в пролетните дни!
© Гергана Атанасова Всички права запазени