Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане,
инстинктът ми за бягство... Заглуших го, щом
погали ме, целуна старите ми рани,
уж питомна в душата ти намерих дом.
Не се оставяй сàмо да те заблуждава,
знам – уж е искрен най-любовният ми стих.
Душата – вълчата – все дива си остава...
Ти спеше кротко, аз на хълма снощи вих. ...