Все още пиша стихове за теб,

макар ядосани и жлъчни.

Не е за ден това

сърце.

То всичко преживя. Най-много тъжно.

Все още ми засядаш. Като бучка.

Преглъщам те с бутилка и мастило.

Как тъй не мога да се случа,

на някоя Жена, дори насила...

Едва ли ще я срещна любовта си.

Такава, дето може да обича.

Аз всъщност много силно се намра̀зих

от твоята студена безразличност.

Но няма ей така да се размине.

Сълзите във безсънните ми нощи

/докато ти със друг си се завивала/

за в бъдеще дано болят те още...

Ще дойде ден и с него светлината

на утрото, в което ще повярвам!

Преди живях без дъх да те очаквам.

Сега съм празен. Колкото те нямам...

Danny Diester

24.03.2018

Toronto, Ontario, Ca.