Ще дойдеш ли...
Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци,
сякаш скрили погром нечовешки?
И ще чуеш ли воят на вихрите– творци,
размитащи в картини черните сажди?
Ще пристъпиш ли прага - опожарен и издраскан?
Ще погледнеш ли в черното? Ще разриеш ли?
Ще се чувстваш ли нежно приласкан от размаха
на крилатия повей от напуснали ангели…
А пристъпиш ли - и мрачно да е,
ще откриеш как вятър издухва черните сажди .
Как на мястото на загинали цветове
нов стрък пониква и аромат на пролет полъхва…
Нахрани се от младия плод на Надеждата!
Откъсни си цвят от храста на Вярата
и хвани си любовно перо от копнежите
на чисто сърце и светла душа...
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря мила Рени!
-
Трите "стволови клетки" за сърцето: Вяра, Надежда, Любов! Браво, Лия!
-
Благодаря на всички! Господин Станев, за мен това е идеята на писането...Да вдъхновява, да облагородява, да помага и човек, някак сам да си каже, дори и в най- черния си миг: "Не съм само аз, но живота продължава...Аз съм тук и сега. Тъгата ми ще си иде, но усмивката ми може да направи красив и щастлив не един човек.." Благодаря за топлите думи!
Васе, винаги ми оцелваш вълната на мислите...Мъдра, както винаги си. Благодаря ти!
Иван, Вярата, Надеждата...
копнежите...раждат любовта и я отглеждат в обич. Кой ли не копнее за тях?!
Пепи, благодаря ти мила! Добре си разбрала идеята.Човек не може да се опази от вътрешната си разруха,но може да разчисти пепелищата и "да вдиша " отново света. Благодаря и на добавилите в"Любими". Юри,Младен, Иван,г- н Станев и всички останали...Може и да изпускам някой, но не е нарочно... Никога не забравям и ви изпращам искрените си пожелания!!! -
Който обича, ще го направи и разрухата няма да го спре, а където има обич - всичко е озарено от светлина и красота! Поздрави, Лиа!
-
И идва пролет и след време от пепелищата отново животът се възражда.
Надеждата, Вярата, Копнежите възкресяват живота... След време...
Поздрав за стиха! -
На фона на черното някой върви с надежда и води другите към светлината. Няма друг начин!
-
И Любовта ще възкръсне в душите ни!
И светлината ще пробуди сърцата,
щом дочуем отново децата да слушат
как топлината въздига очите им!
Илияна, толкова е хубаво, че вдъхновява!
Поздравления за написаното от теб! -
Благодаря, Самадхи! Вътрешното ядро на човека е като феникс - винаги може да се прероди. Често сме нетърпеливи да видим и оценим новороденото, но когато се разтворят крилата на промяната, тогава очите ни проглеждат за новите цветове , с които искри за нас света.
Прекрасен усмихнат ден! -
Лия, трогна ме! В чистия, светлия Дух са стаени вярата, надеждата и обичта. Благодаря ти за споделенето! Припознах се в него!
-
Благодаря на всички добавили в "Любими" !
Таня,Елка и ЦветеБ, благодаря че коментирахте! Прекрасен ден ви пожелавам! -
Невероятно е, когато животът отново започне след студа или огъня ...
-
Съживи изгорената къща с любовно перо, съживи копнежите с чисто сърце! Хареса ми!
-
Вяра, Надежда, Любов...всичко, което ни крепи в трудните дни! Много ме докосна! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
