С червено вино пак ще подсладя в нощта горчивината,

с замрежен поглед, с задоволство ще потъна в лудостта...

Във тъмнината ще запаля свещи, восък ще закапе,

аз ще отпивам жадно докато не догорят...

Ще пусна нежна музика във тишината,

сопран с тенор ще се издигнат във дует...

Ще плачат ноти,

думи жално в тон ще им пригласят...

С ръце аз ще рисувам по мелодията

моето платно...

И ще забравя...

...

Ще има ли за тази вечер друго утре?

Където във опиянението да не бягам от реалността?...

Ще има ли за тези ноти други струни?

Ще могат ли да ме сбогуват те с последната сълза?...

Ще имам ли в ръцете си платно различно?

Ще искам ли да му добавя нови цветове?...

Ще мога ли да прекратя на болката ми танца?

Ще спрат ли да кървят изтичаните ми нозе?...

Ще искам ли?...

...................................