Ще изгоня тъгата от тебе…
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребена
от треперещи пръсти, които
топлината от теб да отнемат
и положат на моите устни!
И ще спре сякаш вечното време –
да не би този миг да изпуснем...!
© Георги Ванчев Всички права запазени