petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
27.11.2006 г., 21:47 ч.

Ще кажа:"Боли,но живях"! 

  Поезия
927 0 17

По белите пътища нощни, огрени
от нежна и сребърна, остра луна,
от светулките, в мрака така затаени,
от очаквана тъй синева,


от поляните, в злато запалени,
и от бистри потоци планинска вода,
в мен се таи една, неизказана още
във сърцето ми, пак обичта...


От раздялата с тебе очите проплакват,
и скрити, те молят с неистов копнеж.
Но когато сърцето е толкова чуждо,
и когато обвито е цялото в скреж,


мойто, туптящо и с вяра богато,
изпълнено с чувства и свят от мечти,
копнежно предава в пороя на вятъра
своите чудни, усмихнати дни.


И спомен остава, замесен от трепети
и от кристалния някога ведър, бял смях.
Огромната рана ще остане отворена,
но мога да кажа :"Боли,но живях"!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??