Най-нужните слова ще ли намеря
за нежен поглед и прохладен морски бриз,
за шепота на тъжните брези
и за последна майчина повеля?
Прелитат думи като ято птици,
едната хващам - другата ми бяга.
Строя ги в тесни, хубави редици,
една към друга - за да си прилягат.
И винаги остава в мене нещо
прекрасно, тайно и неизразимо,
а въжделението, да го кажа, е тъй горещо,
но думите отлитат невидими.