Ще ме любиш ли,
забравил всички предразсъдъци!?
Без срам от скритите желания,
до сутринта, чак от полунощ...
Ръцете ти – опора...
Косите ми – юзди...
Препускащ в мене конник...
Безцеремонно планини превзел...
Ще ме любиш ли!?!
Без обяснения и без причина...
Гръмко, безусловно и неудържимо...
Без дори да ме попиташ?!
Ще ме "чукаш" ли...?!
Дълбоко...
до душата!
Така, че да забравя,
тук ли съм,
какво съм и коя съм!
Ще ме любиш ли!?!
10. Ноември 2019г.
© Екатерина Глухова Всички права запазени