Ще видиш лика ми прозрачен
сред мътно-сиви води
и нечула обидните думи
аз пак ще те търся. Прости!
Ще познаеш гласа ми безвучен
в душата на вятъра пак
и безмълвен, чужд и суетен
ще се изгуби той в сивия мрак.
Ще бъда аз в слънцето горе
изтляла в светло-сини зари,
ще преглътна аз буйния пламък,
който сърцето мое руши. ...