Ще ме обичаш ли когато остарея,
ще галиш ли в косите ми снега,
ще гледаш ли в очите уморени
с дълбоки бръчки и бледнеещ цвят?
Ще искаш ли треперещите длани
да милват кротко твоето лице,
а устните горчиви и корави
ще ги изпиваш ли като сега?
Или ще хукнеш с някое момиче-
красиво,диво,с рокля на цветя
да търсиш сребърни вълшебства,
да гониш облаци от чудеса.
Но винаги знай нещо ще ти липсва,
ще виждаш в нея моите черти
каквото бях,каквато ме обичаше-
красива, дива с рокля на цветя.
© Тони Иванова Всички права запазени