Ще ме обичаш ли и утре?
Премръзнала, по улиците крача
и търся теб. Отново тебе търся.
Границите на съзнанието прекрачих
от миналото си да се отърся...
Но ето- наш'то настояще
е по-трудно даже от преди
и над стара болка, вече прашна,
още повече боли...
Не мога да си тръгна вече,
не мога да избягам от теб,
защото дори да си безкрайно далече
ти си вечно във мойто сърце.
Премръзнала, по улиците скитам,
по бузите ми стичат се сълзи,
защото не посмях да те попитам
ще ме обичаш ли и утре ти...?...
П.п. Обичам те, Веско!
© Петето Всички права запазени