Ще ме потърсиш под дъжда - разплискан, безразборен
и като луднала река, попила в жаден корен,
ще вляза в топлите недра на твойто мъжко лято,
изстрадана като съдба на прокълнато злато.
Ще ме откриеш във цвета на първите дръвчета,
които посади в пръстта на дългата несрета
с надеждата, че от плода ще капне капка радост
с вкуса на минали лета - горчивина и сладост.
Ще ме посрещнеш на брега на някой летен спомен
с неказан стих и стрък цветя - за празник, не за помен.
И в зимата ме потърсù - напук на студовете,
за теб от миналите дни ще пазя плод и цвете.