23.08.2024 г., 13:12 ч.

Ще ме познаеш ли 

  Поезия
162 1 0

Все същото си, мое море-

примамливо нежно, могъщо сурово,

но вече аз не съм онова дете,

ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?

 

Все тъй вълните ти са синя свила-

пенливи втурват се да ме прегърнат.

Ала в ръцете ми отдавна няма сила

на тая бурна радост да отвърнат.

 

Все тъй лудешки хукваш към брега-

целуваш го и бягаш надалече.

Но толкоз немощни са моите крака-

със теб да тичам няма вече.

 

И пак блестиш под светлите лъчи,

лазур прелива в тъмно синьо,

но тъй отслабнали са моите очи-

не мога цветовете ти да видя.

 

Пристъпвам към теб, от бастун подкрепена

усещам водата жива трепти.

Ще ме познаеш, знам, макар тъй променена,

че сърцето ми в твоя ритъм тупти!

 

Целуваш нежно уморените ми нозе

и тихичко си казваме: Обичам те!

Едно неостаряващо никак море

с едно пораснало много момиченце!

© Ани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??