Недей, не пожелавай да оставаш
със спомени, които в теб болят
и сълзи не опитвай да прикриваш
иззад усмивка-зид, за пред света.
Очите ти огледала са, виждам -
отразяват я и болката от тях струи.
Свободно остави ги да прелеят -
така душата ти ще се успокои.
Аз знам, че вечно в себе си ще носиш
онази - първата, голямата любов.
Но запомни - светът не свършва.
Сърцето отвори за нов живот.
Ще ме сравняваш винаги с нея,
ще помниш аромата и дори...
Макар да знам, че от това боли ме,
ще те прегръщам и обичам през сълзи.
© Петя Кръстева Всички права запазени