Свърши един ден, свърши една мечта
и се питам не беше ли в заблуда тя.
Затварям очите си, виждам сърцето си
как е в кръв обляно, безчувствено и егоистично.
Не иска за друг да бие
и ми казва: "Нека да си останем само ние..."
Аз му отвръщам: "Слушай, сърце ти мое,
ще намерим нова приказка,
ще имаш мен във живота,
и ще намерим за нас човека.
Ще ми липсва това - да си говорим,
ще ми липсва това - да си мечтаем, ...