Обичам те!
Ти до вчера
шепваше ми: - да,
но утре...
Утре може би,
за сбогом в скръб
протегнала ръка,
с безмерна щедрост
в свят от самота,
ще ми подариш мечти,
с немите звезди,
с нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация