Ще ми се да пропиша поезия, ама не знам

как се измъдря туй сложно и умно нещо.

Нямам ни най–малка представа що е то ямб,

нито как да изливам разни чувства горещи.

Може би съм потресаващо дървен тупан,

който задължително трябва да копа на село,

но пък изобщо не съм виждал харман,

а и не искам да запотявам своето чело. 

Може би трябва да прочета всичко на Ботев,

той и без това не е писал особено много.

Ще зазубря стиховете старателно с кеф

и ще гледам да следвам ритмите строго.

Какво пък, нищо чудно и да се получи,

та нали да попиваме трябва от най–добрите,

но пък да не би нещо лошо да ми се случи,

задето свил съм на гения творбите самите?

Дали пък не трябва неща умни да казвам,

като например, че животът е път към смъртта,

или пък римите със финес да нагаждам,

за да мога да трогна нечия нежна душа.

Тая работа чувствам май няма да стане,

що ли се пъна с моя крехък и скромен акъл!

А и гледам изпитото вино вече хвана ме,

нали чувате как нежно напява „гъл–гъл”?