10.12.2009 г., 22:53 ч.

Ще мога ли... 

  Поезия
482 0 3

Ще мога ли света си в шепи да сбера?!

Ще мога ли в съня си да се връщам пак,

тогава, след като разбрах, че

времето, преминало със тебе

е само късчета небе, отронени

в едно безкрайно злободневие?!

Че времето, преминало на ход,

е само късчета море безкрайно?!

Че времето, застинало у мен,

е... късчета любов, скрепени с

не една надежда

и миг безбрежен?! Ще мога ли

да си откъсна късче смях,

да си откупя слънчев лъч

и птича песен. Полет...

Не разбрах.

Над тях – които даже и не

могат да видят в моите очи

разбуждането на морето,

слънцето, небето и... цветята.

Дъгата - в пълния й колорит.

Дори изтънчената ми

душевност?! Не могат

да надзърнат в моите очи.

И да ме открият...

Не могат. А и няма как –

за тях едва ли съществувам?!

А за теб?

Не. Нямам повече какво да губя.

Оттук нататък просто ще печеля...

Тогава знам, че своя свят

мога в шепи да сбера.

Ще мога... дълго още

само да обичам!

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??