Ще мога ли да те забравя някога?
Да бъда пак щастлив, както бях преди,
да не мисля за твоя глас и твоите очи.
Знам, не мога да искам ти да ме обичаш,
имаш си живота свой, в който място нямам аз,
но приятелство не ми предлагай,
не, недей, от него, зная, ще боли.
По-добре върви и щастлива ти бъди,
а аз, свикнал цял живот да ме боли,
все някак ще се справя, за мене не мисли.
© Павел Пеев Всички права запазени