Ще можем ли света да променим,
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния - най-здравата му бъдност.
Днес можем ли да променим света -
за себе си за малко да забравим.
Да съблечем души от суета…
Едно добро на злия да направим.
Не трябва ли да променим света…
сега живеем в приказка за луди.
Опиваме си с вино съвестта,
вечеряме мисловни баракуди.
Най-трудно е да разберем света…
той свързва ни без его, през сърцата,
и да се променим е трудността,
защото любовта е необятна…
© Михаил Цветански Всички права запазени