Животът ми ще свърши някой ден –
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир,
а без любов изстиваме и гаснем,
лишени от душевния си мир,
загубили чупливото си щастие!
Ще можеш ли сега да ми простиш?!
На щастието лъскавата маска
е вече непотребен, вехт фетиш...
Жадувам само топлата ти ласка! ...