За теб, за мен - за тишината,
остава любовта ни свята.
И идва ледената зима,
за мене слънце си, любима.
Парченце топло си в безкрая,
олтар, пред който да се кая.
Ако за миг престане всичко,
ще бъдем повече самички.
Затуй бъди до мен в сърцето,
гали ме трепетно с ръцете.
Завий ме с кожата си бяла,
душата само с теб е цяла.
Ще надживеем ледовете,
звезда щастлива ще ни свети.
Когато почне тя да пада,
вселената за нас ще страда.
© Младен Мисана Всички права запазени