Изгубих...
Изгубих отдавна представа
дори за понятието „държава”...
Изгубих...
изгубих и много приятели...
Край мен са останали само предатели...
Изгубих... Изгубих и старото чувство
за искреност... и сам станах изкуствен...
Изгубих...
Но в мене остана си вярата,
(онази – почти позабравена, старата...)
че губиш ли нещо - не е безвъзвратно!
И губиш ли днес – ще се върне стократно...
Изгубил съм...
Е, какво ли пък толкова!
Аз вече дори не изпитвам и болка
за тези неща, от живота изгубени...
Но в него – ЖИВОТА, оставам си влюбен...
И нямам днес правото вече да губя!
Не искам да мразя!
А искам да любя...
Защото желая да бъда различен
от тези наоколо –
зли и безлични...
И само с любов
и без капка омраза
ей тъй...
ще опитам
да се опазя...
26.4.2012
© Георги Ванчев Всички права запазени