Когато слънцето се скрие зад линията на света. Когато вятърът утихне сред пустинните скали. Когато времето изпие миналото без следи...
Ще останат ли копнежи?
Пясъкът зад мен е без следи. В очите ми пресъхнали самотност се таи. В сърцето ми спокойност се е свила- в себе си сълзите ми попила.
Няма полъх в нощта, няма звук от думи, няма плач, тъгата е далече. Няма свят с хора и живот. И вас ви няма... Само тишина. ... и нишка тънка опъната към вас в безкрая. Да я последвам ли? Не зная.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.