Ще пиша
красиво,
щастливо,
слънчево
за тебе,
обещавам...
Не ще забравя
миналото,
отлежало,
спряло
за миг
в сънищата -
нишката,
веригата...
Не ще те изхвърля,
незаличим
стопанин
и любим,
от стиховете си...
Ще пиша
за тебе
усмихнати рими,
обещавам...
Но ме е страх,
че размазаното мастило
ще ти открие
всички преструвки...
Разстоянието
не ти пречи
да ме видиш пак
през кривото огледало
на моите думи...
© Таня Атанасова Всички права запазени