Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света,
където срамота е да си беден
и се бием за последната кора?
На война ли сме или живеем?
Защо да чакаш утрешния ден,
когато няма да е по-различен?
Различен ще си само ти и променен,
защото си научен да не чакаш нищо.
Кажи, какво да му обичаш на света,
където посрещат по джоба,
грях е да носиш невинна душа,
а хората забравиха да бъдат хора?
© Бисерка Тодорова Всички права запазени