Ще пия бавно
Ще пия бавно от тъмното вино
на твоите устни...
Ще сложа тихо
натежала глава на ръката ти...
И нека вие вятър студен
по пътища пусти,
аз ще имам огнище
и дом за душата си!
Щастлива до теб,
ще заспя уморена накрая.
И времето тихо ще спре –
да останем прегърнати...
Призори ще си тръгна с усмивка,
но пак ще познаеш
в нея силното вино на сълзите,
от сърцето изтръгнати...
© Теменужка Маринова Всички права запазени