Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че ни изгони във чужбина.
Толкова жестоко ти постъпи с нас, Българийо,
че накара ни да милеем за нашата родина.
Хлябът ни, в чужбина е горчив.
За него робим се, български мигранти.
От тежкия труд, животът ни е сив.
Защото борим се, хора със таланти.
Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че хиляди живота промени.
Накара ни, бъдеще да търсим.
В чуждите за нас земи.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
че от бащината къща ни изгони.
Без нас като цветенце ще вехнеш,
и всеки един, тежки сълзи рони,
че не знаеме кога, вратата ще ни открехнеш.
Послание: Знайте, хора, в чужбина не е лесно,
трудно е да си далеч от родината. Никой не иска да я изостави, но за да преживееш е нужно. Има много хора, които не зачитат своята родина, и я хулят и обиждат. Нека тези хора помнят, че: ЧУЖБИНА ВЗЕМА, ЧУЖБИНА ДАВА, НО ЧУЖБИНА ДОМ НЕ СТАВА!!
© Никалас Борисов Всички права запазени