Живот ли бе? Какво ли?
По нозете - кървящи мазоли!
И в душата - мъгли-пелени!
То, път ли бе? Какво ли?
Поредица от тежки изпитни!
Един бе той! Животът!
Греших и пак вървях!
Не позволих потокът
да ме смели на прах.
Като зърно мливо
през воденичният улей мина'х!
Превърнах се във нещо живо!
Избяга надалече всеки страх!
Сега съм жилава и яка!
Като на овчаря кривака!
Като клонка от върба!
Каквото и във бъдещето да ме чака,
аз съм готова за борба!
Уверена съм, че ще победя!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени