Ще помълчим и ще си отидеш

29.04.2012 г., 15:48 ч.

Поезия » Любовна

917 0 2

Рушейки всичките основи, построени до сега,

попитах го какво не му достигна, за да ме обича,

дали дарила съм го със самота,

но той проблемите си не умее с истинските им имена да нарича.

Избягва разговорите си с мен

и смее само мен да обвинява,

но някак си за цялата болка забравя,

която причинявал ми е всеки ден.

И аз с лекота мога да го обвинявам,

без дори да се замислям.

Аз никога себе си на първо място не поставям,

защото знам, все някога ще бъда заменима.

Когато с мислите си насаме остана,

започвам с миналото да си играя

и с тези мисли пак отварям стара рана,

а в миналото няма как да ги оставя.

Ще хвана за последно твоята ръка,

ще помълчим и ще си отидеш,

но ще знам, че за момент държала съм света,

преди и него както всичко друго да сринеш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

EdwardC (Давид)

2012-06-19T15:54:03+03:00

Невероятно е, изпълнено с толкова чувства, разбити мечти и надежди.
DarkRider (Опс)

2012-04-29T15:55:46+03:00

Изпълнено е с емоция...
Поздрав, Поли!