ЩЕ ПОСТЕЛЯ И ЗА ТЕБ ЛЕГЛОТО

Не заключвам сърцето си.
Не заключвам душата си.
Не заключвам вратите.
Не слагам под ключ самотата си.

Дъждовни капки ще покажат пътя
на любима за сърцето ми душа,
усетила позив дълбоко отвътре,
да открехне родната, тъжна врата.

Не е важно нощ ли е, или ден,
дали радост те води, или тъга.
Ще те погледна с поглед оживен.
Ще те прегърне старческа ръка.

Ще те целуна с очи просълзени.
В очакване да те чуя, ще замълча,
още невярваща, че ти си до мене,
че те докосвам, ръцете държа.

Ше приседна, до тебе притисната.
Ръка ще сложиш на крехкото рамо.
Образът ти ще поглъщам с очите си.
С обич, трепереща, лицето ти ще галя.

Ще те попитам за децата, внуците.
Ще те слушам, сълзите избърсвам.
Ще се разтапям на думите в звуците.
Болката от душата ще се разпръсне...

Ще... Вятърът открехва старата врата.
Котката се промъква вътре на топло.
Изтривам плахо тъжовната сълза...
Ще постеля все пак и за тебе леглото...

11 04 2016