Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
9.10.2010 г., 13:46 ч.

Ще потека 

  Поезия » Любовна
1367 0 28

Вътре съм мокър. Подгизнал.

Липсва ми само ръка

в шепа любов да ме стисне.

Леко. И ще потека.

 

Искаш ли ти да ме вземеш?

Имаш ли пръсти за мен?

Трябва ти болка. Червена.

Да ме почувстваш със нея.

 

Другото... колкото - толкова.

Вярвай ми, ще потека!

Но не забравяй за болката.

С нея ще стана река.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Река от болка... И лавина от обич и щастие! Такава е твоята поезия,Смиф!
  • !!!
  • Дари, невероятна си! Такова посрещане - дай Боже всекиму! Страшно ме развълнува, ей... И да не се губиш повече, чуваш ли! Искам те тук!
  • И това ми хареса много!
  • потекли са отново красивите стихове от душата ти, Смиф...
    да знаеш само, колко много ти се радвам...
    нъпълни ми душата твоето присъствие...с обич, приятелю.
  • Реката винаги промива болките и отнася с течението си всички ненужни камъни по пътя си. Бъди една течаща истина Валка! Поздрави приятелю!
  • Чуден стих!
  • Чудесно е,че отново си тук!
    Удоволствие са стиховете ти!
  • Мая, и аз искрено се радвам
    Благодаря на всички, които прочетоха това!
  • Здравейте! Много красива поезия,просто празник за душата! Поздравления!
  • Радвам се, че отново си тук! Поздрави за прекрасния стих...
  • явно си потекъл отново, Валентине...
    за което се радвам много!

    пишеш прекрасно!
  • Удоволствие! Много се радвам да прочета!
  • добре завърнал се!!!
    искрено се радвам, че си тук.
  • Много силно и истинско!Прекрасно е!Познато е!
  • Бате Симо, за мен е щастие да те видя тук!
    И особено благодаря за мнението ти. Насърчаваш ме.
  • Не те е изоставила, Смиф. Музата.
  • Ще се намери ръка!
    Аплодисменти!
  • Поздравления, Вал!
    И не се губи повече!
  • Анита... слънце си! И аз като теб имам чувството, че ти "отговарям" с това стихотворение. Ти ми даде частица от трепета, от който се изля то. (Но основната ми Муза е... тя прилича на радост.)

    Марина, благодаря ти за "подобния" стих! Толкова, доколкото...

    Благодаря и на всички останали!
  • Прекрасно!
  • Еха, кой виждам
    Добре завърнал се, Вальо!

    Другото... колкото - толкова.
  • Уаууу! Днес попадам на добра поезия! Хареса ми!
    Успехи!
  • "Другото... колкото - толкова.
    Вярвай ми, ще потека!
    Но не забравяй за болката.
    С нея ще стана река."


    Прекрасен и силен стих!!!
    Един подобен стих!!!
    "Ти беше тънък като болка.
    Раним и крехък като мида.
    И любовта не е обида.
    Но само толкова, доколкото..."
    ............................
    Йотова
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • харесах много
  • Много мое!!! Аз от тази вълна не слизам почти. :о)
  • Хм... май сме били на една вълна. Близките минали дни пишейки съм имала част от усещанията ти в твоя стих...
    Ето виж:

    И какво, че ти си трънче под нокът,
    твойта обич не може да ми тежи,
    тя не става за временна болка,
    нито за грим на две лъжливи очи.

    Това е част от едният ми стих, ето и от другия:


    Хайде, дай ръка и да тръгваме,
    все някъде има бяла пътека.

    Всъщност аз съм написала нещо като отговори на стиха ти, без да знам за съществуването му.

    Но страшно се радвам, че си тух, Валентин...
Предложения
: ??:??