(из цикъла "Вицове в рими")
Госпожица Педрита
е стриктна католичка,
свещеника тя пита
и майка си за всичко
в живота ù, което
е свързано с мъжете.
Такава бе дордето
едно момче със цвете
открадна ù сърцето.
Не мина много време
и ето, че момчето
поиска да я вземе
за благоверна вкъщи.
Но тъжна е Педрита.
“– Защо така бе, дъще?”
тъй майка ù я пита
учудено. “– Но, мамо,
та той не вярва в ада!”
“– О, миличка! И само
за тази глупост страдаш?
Наивна си ми, дъще!
Ти омъжи се само
и доведи го вкъщи!
Тогава начин няма,
край теб и мене, дъще
(ти – гиздосия млада,
аз – стара, властна тъща),
да не повярва в ада!”
© Ангел Веселинов Всички права запазени